Между думите
Между думите • Между думите, около точката, преди многоточието, в едно мъничко парченце тишина, изтървано по навик, намирам моето Аз. Търсих го за да допише стиха... © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Публикации
Поезия
Поезия • е да напишеш стих пред който дори и смъртта ще се смири. Тогава ще можеш да се наречеш Поет. © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Ти
Ти • Март стопля тишините в очите. Стъпваш по облото на думите. Изправяш кривините в душата, подреждаш смисъла в битието. А сърцето с горещи пръсти пише теб... © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Пътя
Пътя • Пътища за бягства много. Пътя за оставане е само един. ТИ. © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Порок
Порок • Бедността не е порок. когато е състояние на джоба. Бедността е порок, когато стане състояние на душата. © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Слънца
Слънца • Слънчогледи. Луда жажда за слънце рисува лято. Само един строг гарван, понесъл старите си рани, пита от изгрев до залез: Защо са толкова много слънцата? © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ
Щрихи по никое време
Щрихи по никое време • Смирение не означава примирение. Ангел или демон, чуй, не хвърляй камък по чуждо разпятие, което може да е и твоето. Затова просто прости за разпятието. И знай, че най-трудно се говори когато тишината плаче. От рани. Тогава съдбата пише на сметка всички грехове и прошки, стиснала в зъби душата, чакаща времето до поискване. За да го напише. В щрих. В стих... © Ванко Българионъ Николов© ° ® • Ⓥ