Щрихи по никое време

Дай ми смисъл  • Дай ми смисъл за да ме има... Дай ми... себе си.  © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Февруари си тръгва  • Февруари  си тръгва. Едно кратичко  снегостишие с вкус на любов.  И луд копнеж.  За пролет. Февруари. Просто време  за обичане.  © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Метафорично  • След Задушница.  И след Прошки,  клисарят брои  сребърници в Храма.  А Бог брои греховете. Приведен над  Разпятието... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Състояние • Очите виждат протегнати детски ръце. Старец, дете и улично псе,  закусващи от една паничка.  Виждат неприлично забогатели лузъри  да се хранят от човешка мъка  и как ги подритват небрежно в уличната кал.  В такива дни очите само гледат  и друго не виждат. Само сълзи. Ръцете псуват и търсят пистолет. Разума беснее. Един по един. И до един... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Лутане  • Лутаме се в междувремието като птици без крила във виолетови небета между осанна и разпни го. Измъчваме се по хамлетовски да бъдем или да не бъдем. И забравяме да се обичаме. Лекуваме се от безсърдечие, обаче забравяме безнадеждно отново да се обичаме. Плашим се до невъзможност да скочим в дълбокото  на времето и битието. Където любовта е съдба. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Философия на нощта   • Нощта тайно крие  сенките на думите.  Като спомен за криле. Тогава думите се учат  на истини. И на безвремие. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Тракийската(автентичната) легенда за мартеницата Марто и Белона(Пижо и Пенда) М артеницата освен  символ на здраве, сила и нова надежда е символ и на съюза между мъжа и жената   Питали ли сте се защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена? Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона. Легендата Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година. Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят...

Сутрин  • Неоправено легло. Кафе. Черно.  С цигара. Слънчево зайче луднало в очите. Мисъл за теб. За да тръгне денят... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зимен етюд   • Има такива тишини. Зимни.  Когато в студа зад липсата на думи  небето отваря кладенци. Тогава вали. В усещането. Усещането за времето,  откраднало кестенчето топлина от джоба.  Тогава и гарвана мълчи объркан,  вперил поглед нататък... Някъде отвъд... © Ванко Николов ©_Българионъ° ® • Ⓥ

Нощно в ла минор  •  Когато тъмното на нощта  си запали поредната цигара  и пулса хукне по върха на огънчето,  тогава просто пиша посоките в пътища  между залеза, съня и изгрева.  С няколко накъсани щриха  броя и преброявам белезите,  за да напиша завоите на битието  в един абсурден каданс  по облото на няколко кратки думи. За може да дочакам разсъмването... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Горещ шоколад  • Да се разтвориш  в чаша тишина. Горещ като лято.  И тогава след теб  да остане само вкусът на шоколад.  И на обичане... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

18 (6) юли 1837- 18 (6) февруари 1873 г. Василъ Лѣвскій Поклон до земи пред българската икона!  • Българският Апостол  • Във февруарската  зимна виелица  Бог изпрати на българите  Своя тринадесети Апостол. И онова черно бесило  наш Кръст да бъде... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ®•Ⓥ

Миниатюра в Ла минор  • По ръба  на всяка  любов  дебне  по едно  разпятие... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Привечер през февруари  • Когато привечер през февруари,  душата ми онемяла от умора тихичко си запалва цигара,  тогава от нейните зелени очи  наднича времето. И безвремието.  За да напишат небето ми  в стих. С птици. Ветрове. И любов. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Езикът на ангелите  •  "Съществува език  който е отвъд думите..." Пауло Куельо-"Алхимикът" Където всяка дума  е отронено от лятото  парченце тишина.  Където усещането,  че времето спряло  в сфумато, рисува теб... Просто има такъв език.  На който говори поезията.  Езикът на ангелите... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Разстояние  • От мен до теб има само една сълза и две думи разстояние. Където любовта ни владее времето и  безвремието. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зимна нощ   • Полутоновете на зимната нощ  си свиват цигари от тишини.  Всъщност в нощ като тази,  разплакана от страст и смисъл,  само се мълчи и се обича. Тогава уморена от забързания ден,  душата ми си почива. С любовта ти...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Една соната   • В пресечната точка  на думи и мелодия,  в ъгълчето на една  неизсвирена соната  в ми-бемол и фа-диез,  просто стои времето.  И едно късче небе. И пишат поезия...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Разпятие е   • да оставиш  душата си  сама да  катери  стръмното  нагоре. Дори само на хартия... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Бягства  • Постоянно бягаме.  Към себе си.  И от себе си.  Докато се намерим.  Или се изгубим.  Окончателно.  По ръба на  Параграф 22... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на поезията   • Тишината е акустична  когато пише поезия.  Тогава сълзата я рисува.  Думите подреждат спомена. За поезията. И за мига... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Фрагмент от февруари  • Не бързам. Просто няма за къде. Оставям душата ми да ме настигне. Знам, че светът узрява за лято. дори и през този зимен февруари. И онези недописани разстояния  които ме водят единствено към теб... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на смисъла  • Изричаме думи,  и търсим Смисъла  в междуредията.  И в многоточията. Натежават върху тях  шепа тишини, намерили  Смисъла. В думите.  Измълчали безвремието. Написали душите ни... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Грапавото ъгълче на душата  • В грапавото  ъгълче на душата,  се крият  болките,  белезите  и разпятията.  Но дори  и разпната,  душата  знае как  се обича.  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Миниатюра за тайни   • Зад думите и редовете  стоят тайните. Без грим.  Разпятието. Любовта.  Времето, страстта... И пазят стиха. © Ванко Николов ©_Българионъ° ®• Ⓥ

Февруари  • Февруари е онова краткостишие, в което две чаши узряло вино  освобождават на думите ритъма, за да затича стоплен стихът и да напълни снегостишията  с капчици любов. И поезия... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Нощен фрагмент  • Когато настръхнала до нежност нощта  се сгуши в огнището, а сънят влюбено  я приласкае в уютните си длани, тогава ти се иска да изтриеш  зимите, снегостишията и сенките  в душата си по извивките на раните им. И да ги превържеш с капчица любов  и едно прошепнато: Прости душице... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ