Щрихи по никое време

Между думите  • Между думите,  около точката,  преди многоточието,  в едно мъничко  парченце тишина,  изтървано по навик,  намирам моето Аз.  Търсих го за да  допише стиха... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Поезия   • е да напишеш  стих  пред който  дори и смъртта  ще се смири.  Тогава  ще можеш  да се наречеш  Поет. © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Ти   • Март стопля  тишините  в очите.  Стъпваш  по облото  на думите. Изправяш  кривините  в душата,  подреждаш  смисъла  в битието.  А сърцето  с горещи  пръсти  пише  теб... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Пътя  • Пътища  за бягства  много.  Пътя за  оставане  е само  един. ТИ. © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Порок  • Бедността не е порок. когато е състояние на джоба. Бедността е порок, когато стане състояние на душата.  © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Слънца  • Слънчогледи.  Луда жажда  за слънце  рисува лято. Само един  строг гарван,  понесъл старите  си рани,  пита от изгрев  до залез: Защо са  толкова  много слънцата? © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Щрихи по никое време  • Смирение не означава примирение.  Ангел или демон, чуй, не хвърляй  камък по чуждо разпятие,  което може да е и твоето. Затова просто прости за разпятието. И знай, че най-трудно се говори  когато тишината плаче. От рани. Тогава съдбата пише на сметка  всички грехове и прошки,  стиснала в зъби душата,  чакаща времето до поискване.  За да го напише. В щрих. В стих... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Философия на истината  • Освирепели днес и сега  за мъст и за пари забравяме,  че утре ще бъдем само пръст в пръста. Защото истината не винаги е това, което е.  В истината можем да сме само наблюдатели.  И не можем просто да избягаме... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Щастлива душа   • Дай на душата слънце. За да се стопли.  Дай ú простор. Вяра. И мечта. За да литне.  И шепа тишини. За да остане миг със себе си.  После я остави да се сгуши в теб. За да остане завинаги. Топла. И щастлива. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ