Щрихи по никое време

Вино и Любов • Виното  узрява  само под ласките на гореща любов. Затова виното винаги  се пие единствено  с любов. © Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ

Философия на сълзата  • Когато се отприщят думите премълчавани, страховете насъбрани и тайните неизречени на битието, натежало от метафори и посоки,  тогава на сълзата,  измила грима и простила  на гарвана, непреглътнал  съпричастието на разпятието,  ú остава тихичко да прошепне:  Простих. С любов. © Ванко Николов ©_Българионъ°  ® • Ⓥ

Светоусещане за Поезия  • Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов  „Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета. Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост.  Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата.  Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно. Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш...

Безвремие   • Драснат щрих по ръба на изгрев. Където сънувам късни залези.  Където сълза времето спира.  В тихото усещане за безвремие. Само там душата може да напише  кратък стих. В едно парченце сърце.  С вкус на любов...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Капчицата поезия • Преди стиха идва сълзата. След стиха страда тишината. А помежду тях стоплила душата,  гори като молитва след студ  едничка капчица поезия,  пареща като грях... © Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ

Етюд за многоточие  • В едно многоточие, всяка точка  е секунда недописано време. От един ненаписан стих.  Където декември просто  мечтае за кокичета. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Смисъл   • За да разкажеш сълза  и да ú дадеш смисъл,  трябва да превърнеш  стихът на ангел в любов,  за да се напише в поезия  душата разплакана...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Светоусещане за Поезия   • Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов  „Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета. Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост.  Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата.  Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно. Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш само п...

Метафора • Моят живот написа тъжен разказ от разпятия. И камерен, стихът ми изпя  сълзите на изкупленията.  Стиснал времето и белезите  в зъби,   това съм аз.  Просто една метафора. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Поет  • Поетът чете човека, прочита сълзите му.  Превърнал се в рана  от разпятия и любов, замерва тишините  с думи и безвремия.  За да докаже, че  и птиците имат криле. И накрая просто   оставя на листа само една онемяла, мъничка сълза... © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

 Сълза • Когато се видиш  в нечия сълза, тогава знай:  в нея оставил си  сърцето си и лятото си. © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ®• Ⓥ    

Огънят • Огънят е чистилище. Затова нестинари  в огъня гонят бесове... © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ®• Ⓥ    

Простите нещица  • Простите нещица  просто са си тайнство. Просто нечие нежно сутрешно тананикане и чаша черно кафе. Просто цигара  и мисъл за някого. Тогава простите нещица просто пишат приказки. Просто така... © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

Общуване с живота  • Аз му говоря  с думи без грим, а той удря жестоко. Така си хортуваме сурово с живота. Навъпреки. Борим се един-друг. И се понасяме... Понякога.  © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

Стих  • Трябва да го имаш. В сърцето си. Да свети в ръцете ти.  Да разплаква душата ти. Тогава стихът те събира истина по истина. Късче по късче. Огънче по огънче. И те написва в поезия. © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

Лудост  • Всеки си има  своята битка.  Своята болка,  своята самота,  своята любов.  Своята тишина.  Своят огън. И своята лудост. А на мен лудостта страшно ми отива. Защото имам всичко  това. Когато имам теб... © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

Ноември си тръгва  • Ноември неохотно си тръгва. Натежал от есен, побелял до зима. Ноември неохотно си тръгва. Тъжен. Оставил ни само поезия. И любов. © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ

Философия на познанието  • Когато познанието  тежи от въпроси  и боли от отговори (а то просто винаги тежи от въпроси,  боли от отговори и парченца грях),  а времето упорито крие  посоката и ключа в ноктите на гарван,  тогава ти се иска  просто да се оставиш  бездомен, бездумен и немислещ. В огънчето на една цигара.  © Ванко Николов ©_Бльгаринь °  ® • Ⓥ