Щрихи по никое време

Между думите  • Между думите,  около точката,  преди многоточието,  в едно мъничко  парченце тишина,  изтървано по навик,  намирам моето Аз.  Търсих го за да  допише стиха... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Поезия   • е да напишеш  стих  пред който  дори и смъртта  ще се смири.  Тогава  ще можеш  да се наречеш  Поет. © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Ти   • Март стопля  тишините  в очите.  Стъпваш  по облото  на думите. Изправяш  кривините  в душата,  подреждаш  смисъла  в битието.  А сърцето  с горещи  пръсти  пише  теб... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Пътя  • Пътища  за бягства  много.  Пътя за  оставане  е само  един. ТИ. © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Порок  • Бедността не е порок. когато е състояние на джоба. Бедността е порок, когато стане състояние на душата.  © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Слънца  • Слънчогледи.  Луда жажда  за слънце  рисува лято. Само един  строг гарван,  понесъл старите  си рани,  пита от изгрев  до залез: Защо са  толкова  много слънцата? © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Щрихи по никое време  • Смирение не означава примирение.  Ангел или демон, чуй, не хвърляй  камък по чуждо разпятие,  което може да е и твоето. Затова просто прости за разпятието. И знай, че най-трудно се говори  когато тишината плаче. От рани. Тогава съдбата пише на сметка  всички грехове и прошки,  стиснала в зъби душата,  чакаща времето до поискване.  За да го напише. В щрих. В стих... © Ванко Българионъ Николов© °  ® • Ⓥ

Философия на истината  • Освирепели днес и сега  за мъст и за пари забравяме,  че утре ще бъдем само пръст в пръста. Защото истината не винаги е това, което е.  В истината можем да сме само наблюдатели.  И не можем просто да избягаме... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Щастлива душа   • Дай на душата слънце. За да се стопли.  Дай ú простор. Вяра. И мечта. За да литне.  И шепа тишини. За да остане миг със себе си.  После я остави да се сгуши в теб. За да остане завинаги. Топла. И щастлива. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Дай ми смисъл  • Дай ми смисъл за да ме има... Дай ми... себе си.  © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Февруари си тръгва  • Февруари  си тръгва. Едно кратичко  снегостишие с вкус на любов.  И луд копнеж.  За пролет. Февруари. Просто време  за обичане.  © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Метафорично  • След Задушница.  И след Прошки,  клисарят брои  сребърници в Храма.  А Бог брои греховете. Приведен над  Разпятието... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Състояние • Очите виждат протегнати детски ръце. Старец, дете и улично псе,  закусващи от една паничка.  Виждат неприлично забогатели лузъри  да се хранят от човешка мъка  и как ги подритват небрежно в уличната кал.  В такива дни очите само гледат  и друго не виждат. Само сълзи. Ръцете псуват и търсят пистолет. Разума беснее. Един по един. И до един... © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Лутане  • Лутаме се в междувремието като птици без крила във виолетови небета между осанна и разпни го. Измъчваме се по хамлетовски да бъдем или да не бъдем. И забравяме да се обичаме. Лекуваме се от безсърдечие, обаче забравяме безнадеждно отново да се обичаме. Плашим се до невъзможност да скочим в дълбокото  на времето и битието. Където любовта е съдба. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Философия на нощта   • Нощта тайно крие  сенките на думите.  Като спомен за криле. Тогава думите се учат  на истини. И на безвремие. © Ванко Българионъ Николов © °  ® • Ⓥ

Тракийската(автентичната) легенда за мартеницата Марто и Белона(Пижо и Пенда) М артеницата освен  символ на здраве, сила и нова надежда е символ и на съюза между мъжа и жената   Питали ли сте се защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена? Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона. Легендата Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година. Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят...

Сутрин  • Неоправено легло. Кафе. Черно.  С цигара. Слънчево зайче луднало в очите. Мисъл за теб. За да тръгне денят... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зимен етюд   • Има такива тишини. Зимни.  Когато в студа зад липсата на думи  небето отваря кладенци. Тогава вали. В усещането. Усещането за времето,  откраднало кестенчето топлина от джоба.  Тогава и гарвана мълчи объркан,  вперил поглед нататък... Някъде отвъд... © Ванко Николов ©_Българионъ° ® • Ⓥ

Нощно в ла минор  •  Когато тъмното на нощта  си запали поредната цигара  и пулса хукне по върха на огънчето,  тогава просто пиша посоките в пътища  между залеза, съня и изгрева.  С няколко накъсани щриха  броя и преброявам белезите,  за да напиша завоите на битието  в един абсурден каданс  по облото на няколко кратки думи. За може да дочакам разсъмването... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Горещ шоколад  • Да се разтвориш  в чаша тишина. Горещ като лято.  И тогава след теб  да остане само вкусът на шоколад.  И на обичане... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

18 (6) юли 1837- 18 (6) февруари 1873 г. Василъ Лѣвскій Поклон до земи пред българската икона!  • Българският Апостол  • Във февруарската  зимна виелица  Бог изпрати на българите  Своя тринадесети Апостол. И онова черно бесило  наш Кръст да бъде... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ®•Ⓥ

Миниатюра в Ла минор  • По ръба  на всяка  любов  дебне  по едно  разпятие... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Привечер през февруари  • Когато привечер през февруари,  душата ми онемяла от умора тихичко си запалва цигара,  тогава от нейните зелени очи  наднича времето. И безвремието.  За да напишат небето ми  в стих. С птици. Ветрове. И любов. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Езикът на ангелите  •  "Съществува език  който е отвъд думите..." Пауло Куельо-"Алхимикът" Където всяка дума  е отронено от лятото  парченце тишина.  Където усещането,  че времето спряло  в сфумато, рисува теб... Просто има такъв език.  На който говори поезията.  Езикът на ангелите... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Разстояние  • От мен до теб има само една сълза и две думи разстояние. Където любовта ни владее времето и  безвремието. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зимна нощ   • Полутоновете на зимната нощ  си свиват цигари от тишини.  Всъщност в нощ като тази,  разплакана от страст и смисъл,  само се мълчи и се обича. Тогава уморена от забързания ден,  душата ми си почива. С любовта ти...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Една соната   • В пресечната точка  на думи и мелодия,  в ъгълчето на една  неизсвирена соната  в ми-бемол и фа-диез,  просто стои времето.  И едно късче небе. И пишат поезия...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ