Щрихи по никое време

Любов  • Мислиш за някого, когато го няма и не мислиш  за нищо друго, когато си до него. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Всъщност...  • Когато разпнеш нечия душа,  всъщност не знаеш,  дали не си разпнал своята.  Чупейки нечие сърце,  всъщност не знаеш,  дали не си счупил своето.  Когато простиш някому,  всъщност знаеш,  че си простил на себе си.  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на зимата   • Думите и тишините  на зимата са в бяло. Където притихнала,  мечтата в душата ми разказва ти приказка  за капката любов  в очите на врабче.  За огъня в огнището  и за шепата кокичета  набрани за теб.  Там, в едно мъничко парченце време. Когато думите  и тишините  са в бяло... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Битие на прехода  • ЕВН, ПРО. КТБ.  ЧСИ. Рекет, пожари, грабежи, убийства,  разстрели, гробища,  обири, конвенции. Джендъри, либерасти.  Протести. Антипротести.  ЕС, парламент. Евро.  "Америка за България". Истанбул, RДоган...  Пенсионери, инвалиди,  деца, глад, клошари.  Геноцид... А негово простейшество  Бай Хоw Симитлийски броди из Европа.  И ръси простотии... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на сърцето  • Всички думи, изречени  и неказани стават излишни, когато сърцето чете сърце... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на живота   • Животът е едно чепато  многоточие на битието. Дори и тогава, когато  отмерва по съдържание,  дори и тогава, когато  играе шах със себе си, животът пак е разпятие. От его и любов.... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на камъка  • След всеки  хвърлен камък  остава белег.  И стих... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Януари  • се събира  в усмивката  на шепа  кокичета... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Снегостишие • Когато зимата те напише  като сълза върху перце  от крилото на ангел,  тогава душата белоснежна   се сгушва в ъгълчето  на едно бяло снегостишие.  И те очаква... © Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ  

Миниатюра от приказка • Оставам.  В един щрих  от приказка. Където ухае  на небе. На птици.  И полет.  На безвремие.  С вкус на любов.  Оставам.  В един щрих  от приказка... ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зима  • Тихо е. Зимно.  Светът натежал  от снегостишия се върти черно-бял. Зима е. Сезонът  на ангелите.  И на гарваните...  ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на думите   • Думите винаги  пишат поезия. Когато застанат пред  олтара на душата  и поискат греха ти. Тогава разпъват и събират сърцето.  И ти дават единствено  само себе си. Тихи. Топли. Като сълза.  Пораснали. Недоизказани. Недописани. Усетени... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Спасение   • Тишината понякога  е толкова гъста,  че може да се среже  само със стих.  Тогава даваме шанс  на сълзата,  родена в разпятието, да пречисти душата.  За да спаси  стихът и нас. От самите нас. ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Януарско утро   • Когато бялото на изгрева  усмихне сънят ми  с шепа зимни кокичета,  тогава ме събужда  най-топлата усмивка.  И спокоен тръгва денят...  ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Гарванът  • Изпила черното в страстта  на всички изстрадани нощи,  онемяла от разпятия и истини, мистична и трудна за обичане,  душата на всеки паднал ангел  винаги преражда се в гарван,  черен като тишината на нощта...  ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Въпросът  • По ръба  на острието  стои вечен  въпросът: Ще прекрачиш ли? ©Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Януарска вечер  • Топло мляко с канела и шоколад. Пукащи дърва. Огън в камината. Ти. Смисъл и полутон. Тишината безпаметно пие думи и ноти. Прозорец. Отвъд него-нощ и този януари.  Дето иска нас и греха ни.  В усещане за безвремие... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Помирение  • Когато душата ти  застане гола  и разплакана пред съда на съвестта  като счупено крило  на паднал ангел пред разпятие, тогава единствено в  помирение с раните разпознаваш себе си като метафора на  на словото... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Философия на мига  • Отговори на хамлетови въпроси  намираме само в онзи миг,  отронил своя Разпети петък.  По цигарено време.  По залез. В едничко  усещане за откровение. Когато душите ни се връщат  в смисъла за стих. По точиците  на натежали многоточия.  Прочели посоката... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Зимно утро  • В зимното утро, когато ангелите  слизат и раните от крилата им  онемяват от метафори, изгревът  тежи и ражда истини и щрихи  в черното по крилото на гарван. И една шепа януарски кокичета  ги събира в малък снежен стих...  © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

В междувремието  • Орници, хляб, коне, битки. Разпятия  и възраждания. Хилядолетия. А в междувремието българско тежат човешки съдби, рани, сълзи, бесилки,  чест, гордост.  Български. По острието  на меч между миналото и бъдещето... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

До свършека на света • Много, невъобразимо много магия, история и традиции, има в душата на земята  наречена България, когато жените танцуват  боси в огъня,  а мъжете в ледени води,  хоро играят, Толкова, колкото  въображението на цял един народ, може да побере  в хилядолетията от зората на времето  до свършека на света...  © Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ

Етюд за януари • Месец първи. Няколко щриха  снежна красота  по крилото на ангел.  И жажда за утре.  Просто надежда  за пролет. И за полет. Защото януари си има  бели изгреви, камина и обичане... © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Януари  • На разсъмване януари свенливо прибира всички изгреви в шепа бел и кокичета. Тогава тишината в пръстите остава само по обичане... За да мога да прегърна  душата си. И теб. © Ванко Николов ©_Българионъ °  ® • Ⓥ

Акварелно бяло снегостишие  • Бяло, акварелно бяло  е снегостишието когато рисуват го бели кокичета  погалени от ангел. С любов. Тогава бяла, акварелно бяла,  душата отново възкръсва. С любов. Топла, нежна и разплакана. И светла, много светла... Бяла. © Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ