Нощен фрагмент

 •
Когато настръхнала до нежност нощта 
се сгуши в огнището, а сънят влюбено 
я приласкае в уютните си длани,
тогава ти се иска да изтриеш 
зимите, снегостишията и сенките 
в душата си по извивките на раните им.
И да ги превържеш с капчица любов 
и едно прошепнато: Прости душице...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®

Коментари

Популярни публикации от този блог

Тракийската(автентичната) легенда за мартеницата Марто и Белона(Пижо и Пенда)

Състояние